Йовчо Стоянов 06 март 2023 г.

Архитект Анри (Хайнрих) Якоб Майер е автор на проектите и ръководи строителството на няколко известни русенски сгради.

Анри Якоб Хайнрих Майер (Henri Jacob Heinrich Meyer) е роден на 25 декември 1856 г. във Фрибур- френски Friborg (на немски: Freiburg im Üechtland- Фрайбург им Юхтланд), Швейцария. Родителите му са от Шафхаузен (на немски Schaffhausen) – в немски говорящата част на Швейцария.

Учи архитектура в Политехниката в Цюрих през 1876-78 г., в Политехническото училище в Щутгарт през периода 1878-79 г. и в École des Beaux-Arts (Училището по изящни изкуства, сега част от Парижкия университет L’université Paris Sciences & Lettres, съкратено PSL) 1880-83 г. в Париж. След дипломирането си работи четири години като архитект в Париж. От 1889 г. до 1898 г. работи в България като държавен архитект към Министерството на народното образование и Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията, а от 1892 г. е главен архитект на Пловдив и главен архитект на изложението в Пловдив през 1892 г.

След спечелен конкурс по негов проект е построена първата сграда на БНБ в София (надстроена е през 1919 г., а днес в сградата се помещава Дирекция „Външноикономическа политика“ на Министерството на икономиката и енергетиката), служила за централа на БНБ от 1894 до 1939 г., когато е завършена сегашната сграда на БНБ. След смъртта на арх. Румпелмайер, арх. Майер довършва двореца Евксиноград във Варна, проектира мавзолея на княз Ал. Батенберг, Министерството на външната търговия в София и сградите на БНБ в Пловдив, Варна и Русе. 

Сградата на Русенския клон на БНБ е първата сграда на БНБ извън столицата. Построена е през 1895 г. по проект на архитект Анри Майер.

bnbruse
Сградата на Русенския клон на БНБ, построена 1895 г., проект- архитект Анри Майер

В Русе по проект на арх. Майер са построени и частни домове- къщата на Стефан Симеонов (1892 г.)- известен банкер и предприемач от края на XIX- началото на XX в. Къщата е наричана още Семизовата къща, по името на зетя на Ст. Симеонов- Атанас Семизов, известен русенски адвокат, бивш военен, който дълги години живее тук със съпругата си Евгения- най-малката дъщеря на Ст. Симеонов. По негов проект е и лятната вила (около 1896 г.) на Стефан Сименов в сегашния Парк на младежта в Русе.

Архитект Майер говори еднакво добре и френски и немски език. На  френски се представя като Анри Майер (Henri Meyer), а на немски като Хайнрих Майер (Heinrich Meyer). Може би затова, в трудовете по история на архитектурата в България и русенската краеведска литература е станало объркване, цитирано погрешно в течение на десетилетия.

През 1898 г. арх. Майер напуска България и се установява със семейството си в Лозана. Между 1898 и 1902 г., в съдружие с арх. Жак Регамей (Jaques Regamey ) строи казиното Morges, сградата на общината в Lutry и седем жилищни и търговски сгради на улица Mauborget / rue des Terreaux близо до Bel-Air в Лозана.

След 1902 г. работи самостоятелно, като по негови проекти са построени различни вили в Лозана, паметника „Les Jordils“ и приюта „Asile Recordon“. Освен това участва в много архитектурни конкурси в Западна Швейцария. Печели конкурси за изграждане на етажната собственост Bon-Port в Монтрьо, дизайнът на улица „Де ла Катедрала“ в Лозана, сградите на началните училища във Фрайбург и Веве (Vevey) заедно с архитект Робърт Конверт (1860-1918), сградата на средното училище в Auvernier NE и La Tour-de-Peilz VD. Най-важните сгради на арх. Анри Майер в Западна Швейцария, построени между 1907 и 1914 са:

-Бизнес и жилищни сгради във Фрайбург на Bahnhofstrasse/ Schützenmatte (Grands Places).

-Casino de Montbenon в Лозана (първоначално наричано също Casino de Lausanne-Ouchy) с голяма зала, ресторант и подземен гараж.

-Гара Сен Морис (Saint-Maurice)- 1908 г., в кантон Вале в близост до тунела Симплон.

-Бизнес и жилищни сгради на улица Rue de Bourg 53 / Rue de la Caroline.

-Дом за слепи и слабовиждащи хора “Asile Gabrielle Dufour” на булевард “Франция”.

-Вила на булевард Jamar 5 за Johann Emil  Kirchhofer, член на Федералния съд.

Общите черти на проектираните от него сгради са: неоренесансов стил, хармонична фасадна конструкция с кули и използване на стоманобетон (система Hennebique).

Анри Майер се пенсионира през 1920 г., след което се отдава на хобито си- рисува акварели и изучава литография.

Умира на 21 юни 1930 г. в Лозана, няколко седмици след смъртта на любимата си съпруга.

Литература:

1. Стоилова, Любинка, Архитектурното наследство на Русе в националната и европейската култура, Регионална конференция Русе, 17 – 18 октомври 2014 г

2. AGATHON AERNI, Meyer Henri Jakob Heinrich

http://www.stadtarchiv-schaffhausen.ch/fileadmin/Redaktoren/Dokumente/Meyer_Henri_Jakob_Heinrich_.pdf

3. Henri Meyer [Jakob Heinrich Meyer], biographie rédigée par Marie-Laure Crosnier Leconte  https://agorha.inha.fr/ark:/54721/2f3ee213-e66f-479b-b350-09c54d652693

4. Dagmar Böcker, Henri Meyer

https://hls-dhs-dss.ch/fr/articles/029116/2008-11-11/