
На 3 май (сряда) в 17:30 ч. във фоайето на ІІ етаж на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ ще бъде открита изложба „През обектива на старите русенски фотоателиета“, посветена на 6 май – Деня на Русе. Експозицията е съвместна инициатива на библиотеката и Йовчо Стоянов от Сдружение РусчукБГ.

Фотоателие Франсоа Бауер, 1874 г., Анастасия С. Златова, секретар-касиер на женското дружество „Ступанка“
Известно е, че Русе е един от първите градове по българските земи, в който прониква фотографията. По река Дунав отначало пристигат пътуващи фотографи, но още преди Освобождението някои от тях отсядат трайно в Русе и разкриват собствени фотоателиета.

Фотоателие Мадам Хабшийд, Русе около 1872 г., неизвестни деца
В колекцията на Йовчо Стоянов се съхраняват над 400 оригинални стари фотографии на твърд картон (вид паспарту на дебел картон със сух печат на лицето и литографиран гръб) от всички русенски фотоателиета през периода 1870- 1930 г.

Фотоателие Хр. Дашков, Русе, около 1890 г., русенско семейство
Ще видите снимки от следните русенски ателиета:
– J. Habschied / Madam Habschied , Русе 1864-1872 г.
– S. G. DOITS / Ателие краснаго креста, Bucarest- Rustsuk
– F. Bauer (Francois/ Franz Bauer), Русе 1874- 1900 г.
– R. Liebich, Русе 1878- 1912 г.
-A. Kamerman/ M. Kamerman, Русе 1880- 1905 г.
– Хр. Дашковъ, Русе 1885-1892 г.
– Арменски фотоателиета в Русе: О. Месроб, Е. Габриелян, Вартанян, Капамаджиян от периода 1890- 1915 г.
– K. Curtius, Русе 1895- 1910 г.
– Gisela Todt/ Гизела Тод, Русе 1900 -1906 г.
– Самуел Гелч, Русе 1900 -1920 г.
– Стефан Балаш, Русе 1910- 1952 г.

Фотоателие R. Liebich
Братан Й. Ревенски, Русе 1897 г.

Фотоателие А. Камерман, Русе около 1895 г.

Фотоателие А. Камерман, гръб на снимка, 1895 г., литография BERNHARD WAHTL, Виена
На тези снимки са запечатани образите на хиляди русенски граждани. На много от тях има неизвестни за нас хора. Но има доста снимки на известни, важни личности, останали в историята на града и на страната. Тези снимки са „своеобразен портрет на епохата”. В тях има богата информация- за самите граждани, за облеклото, модата, прическите и аксесоарите. Има информация за фотоателиетата- имена, адреси, награди на фотографите. Вижда се къде са поръчвали твърдите картони- паспарту, на които се лепи тънката фотохартия със снимката. Много от снимките са надписани и имат посвещения, затова носят допълнителна информация за хората, които са на тях и за тези, за които са предназначени.

Фотоателие Карл Курциус, около 1907 г, Теодора Доганова, дъщеря на Константин Доганов

Фотоателие С. Гелч, 1899 г., на снимката е Милка Симеонова, дъщеря на предприемача Ст. Симеонов
Повечето от старите русенски фотографи са чужденци- главно от Австро-Унгария, т.е. австрийци, унгарци и т.н. Тъй като идват от развитите европейски държави, те са носители на „модерността”. Не само със своята професия, а и със своя начин на живот и мироглед те са живата връзка на града с Европа. Играли са ролята на своеобразен „катализатор” за европеизиране на града и неговите жители. Днес, повече от 100 години по-късно, ние все още търсим своя път и своето място в Европа. Вглеждайки се в миналото, изучавайки опита на предците, ние можем да се равняваме по тях и да се опитаме да сме достойни за наследството, което са ни оставили, да достигнем и да надградим постигнатото някога.

Фотоателие Ст. Балаш, 1912 г. Д-р Ал. Доганов със съпругата си Цветанка и сина им Илия.