Русенският учител Николай Кънев е автор на няколко книги.  Творил е през 30-те години на миналия век. Днес името му е познато само на изследователите и на някои краеведи. Но неговото творчество влага своя безспорен принос в родната българска литература.

400611682 1053876202450274 5381912664074417312 mark 3
Николай Кънев

Николай Кънев е роден през 1896 г. в с. Калугерово, Пазарджишко, но е израснал в с. Петрѝч (сега в Софийска област, общ. Златица), поради което самият той го смята за свое родно място. Известно време селото се е наричало Средногорец и затова той използва псевдонима Средногорски при издаването на някои свои творби. Учи начално и прогимназиално училище в Петрѝч и Панагюрище, а гимназия в Самоков.

След завършване на гимназията учителства по селата като нередовен учител, но се записва в Софийския университет, където завършва литература през 1925 г. Вече като редовен гимна­зиален учител е назначен в Попово през есента на 1926 г. и работи там пет години. През периода 1931-1936 г. е учител във Велико Търново, а от 1936 г.  се установява в Русе. Преподава българска литература в Мъжката гимназия и в Дойче шуле. Съпругата му Здравка Кънева е дългогодишна учителка по френски език в русенската девическа гимназия „Баба Тонка“. Семейната им къща е била на ул. „ Сан Стефано“ 1 в близост до Механо- техническото училище в Русе. През 1965 г. къщата е съборена и на нейно място е построен жилищен блок.

368454998 1032390081407489 289401518785932864 mark 1
Николай Кънев- преподавател по българска литература в русенското Дойче шуле, 1940 г., снимката е от архива на Мара Рачева, завършила училището през същата 1940 г.

Навсякъде, където е бил учи­тел, Николай  Кънев сътрудничи на местния и на цен­тралния печат. Негови статии се печатат в списанията „Философски преглед“, „Българска реч“, „Родна реч“, „Наша струя“ и в местните вестници в Попово, Велико Тър­ново и Русе.

387478118 1496613157773240 2800811148160592346 mark
Николай Кънев държи слово по време на училищно тържество във вътрешния двор на Мъжката гимназия "Княз Борис" в Русе
384557608 866820781549595 1747052402912486662 mark
Семейната къща на Николай и Здравка Къневи в Русе на ул. „Сан Стефано“ 1, снимка от 1961 г.
399871404 743551823802049 7818730269113148879 mark
Николай Кънев, съпругата му Здравка, големия син Аристотел- тук е ученик в Мъжката гимназия и малкия син Владимир, Русе, около 1940 г. Проф. Аристотел Кънев е бил преподавател по анатомия в Медицинския университет в София, а доц. Владимир Кънев е републикански шампион по спортна акробатика, дългогодишен преподавател в Русенския университет.

Николай Кънев е издал следните книги:

Историко- географският очерк „Попово – градът и околията му“ в сътрудничество с Алекси Попов е издадена през 1929 г. във връзка с отбелязването на 1000- годишнината от смъртта на Цар Симеон и 50 -годишнината от Освобождението.

При събирането на информацията за историята на Попово той чува легендата за Антола и я публикува на страниците на в. „Поповски новини“ през 1928 г.  В основата на „Антола“ е залегнала древна легенда. Тази поетична легенда и прекрасните образи на Антола и Велиазар превземат съзнанието на твореца и през 1933 г. той я доразвива и издава в отделна книга- задълбочена и разширена до размерите на философски роман, положен в контекста на елинската култура, обогатен с чисто български мотиви. Отделено е място за  „Посвещение за читателя“ и „Обяснителни бележки“ към романа.

370193676 1403186653889583 3184698004393868968 mark 1
Първото издание на античната легенда „Антола- Една песен на вечната любов“, 1933 г.

През 1932 г. излиза романът на Н. Кънев  „Смехът на Сатаната“. Той е посветен на Първата световна война. За разлика от другите български писатели (Людмил Стоянов, Йордан Йовков), описали войната от родна гледна точка, Кънев твори своята интрига като световен феномен, в който противопоставянето между вражеските сили е представено като конфликт между ярки личности. Романът  има подчертано постромантичен привкус и се чете леко и с увлечение.

370617173 657764506560109 1684957169050209297 mark
Първото издание на романа „Смехът на Станата“ от Николай Кънев, 1932 г.

През 1936 г. излизат неговите „Басни“, отпечатани в русенската „Печатница Роглев“. Те заемат заслужено място в жанра редом с творчеството на големите български автори  Петко Р. Славейков, Иван Вазов и Стоян Михайловски.

През 1940 г. в печатница „Русенско ехо“ на Славейко Петров е издаден „Новият Фауст. Трагедия” от Николай Кънев.

fau 589x800 pechatnitsa rusensko eho mark
„Новият Фауст. Трагедия" от Николай Кънев, печатница „Русенско ехо“, 1940 г.

В една от книгите на Николай Кънев излиза съобщение , че предстои издаване на нов роман с името „Пирът на смъртта (из записките на един войник)“. Но талантливият автор не успява да завърши последния си роман. През 1947 г. заболява тежко и след едногодишен отпуск се пенсионира. Боледува дълго и почива през 1959 г. в София.
Наскоро д-р Николай Кънев (внук на писателя) и неговата съпруга д-р Капка Кънева представиха книгата „Антола. Смехът на Сатаната“, отпечатани в издателство „Изток-Запад“. Две от творбите на Николай Кънев: „Антола“ (1933) и „Смехът на Сатаната“ (1932) са преиздадени в едно общо книжно тяло. Инициатор на изданието е проф. Стоян Атанасов, който представя на обществеността античната легенда за вечната любов и събитията през Първата световна война в творбите на Николай Кънев.

372221803 279343521496346 364350002096211378 n
Новото издание  „Антола. Смехът на сатаната“ от Николай Кънев, издателство „Изток- Запад“, 2023

За съжаление, въпреки положените усилия, ръкописът на недовършения роман „Пирът на смъртта“ така и не е открит…