Автори: Дитер Хес и Йовчо Стоянов- 03 януари 2019
Русенецът Георги Михайлов е бил колекционер на пощенски карти и активен член на „Космополит“. Той е поддържал оживени кореспондентски връзки с почти целия свят.

Пощенска карта, издадена от М. Камерман, изпратена от русенеца Георги Михайлов за Кьолн
Поздравителните картички са възникнали като илюстрирани честитки, съдържащи поздрави и пожелания, обикновено подарявани по някакви поводи, религиозни или публични празници, като с тях могат да се изразят и благодарност или пожелания. Със създаването на пощенските услуги се ражда понятието „пощенска карта”. Това са вид поздравителни картички, които се разпространяват по пощата. Те могат да се пренасят с плик или без такъв (открити пощ. карти), като обикновено представляват правоъгълно парче картон, оформено по изискванията на пощата. Първата известна пощенска карта е била ръчно изрисувана и изпратена от писателя Теодор Хук в Лондон през 1840 г., като е носела пощ. марка „черно пени”. Той я изпраща до себе си, като шега адресирана към пощенските услуги, а изображението представлявало карикатура на работници в пощенска станция. През 1843 г. Хенри Коул от Лондон отпечатва 1000 новогодишни честитки, които изпращана до свои близки и познати, а останалите са продадени, с което се покриват направените разходи. Първенството в използването на откритата пощенска карта си оспорват Германия и Австрия. През 1865 г. на конференцията на германския пощенски съюз Хенрих фон Стефан за първи път предлага използването на открита пощ.карта, но предложението му е отхвърлено, заради „неприемливо” показване на лична информация в предлаганата открита карта. В началото на 1869 г. Емануил Херман- професор по икономика от Виена предложил евтина открита пощ. картичка, наречена от него „пощенска карта”, с ограничение за използване на максимум 20 думи. Идеята му била приета от австро-унгарската поща, като името на картата било променено на „кореспонденц-карта” с отпечатана марка от два кройцера, а ограничението за броя на думите отпаднало. През 1875 г. е основан Всемирния пощенски съюз, на който България става член през 1879 г.- почти веднага след Освобождението. С усъвършенстването на литографията, фотографията и техниката на печатане използването на пощенски картички нараства главоломно. Те стават общодостъпни и скоро започва колекционирането и изучаването им. Новото увлечение е наречено Philokartie в Германия, Австрия, Унгария, Чехия и др.; Cartophilia (Cartofilia) във Франция, Испания, Португалия и Deltiology в английски говорящите страни. Тъй като в тези времена още не са съществували съвременните комуникационни средства, пощите са били единствената възможност за връзка между хората, отдалечени на големи разстояния.

Пощенска карта, изпратена от Г. Михайлов. Долу, вдясно се чете поздрава gutferngrüß
В България първите пощенски картички се появяват първоначално в градовете по р. Дунав: Русе, Лом, Видин, Свищов и т. н., тъй като най-често идват от Виена и Будапеща с параходите, плаващи по реката. Отначало това са коледни и новогодишни честитки, но скоро се появяват поздравителни картички по различни поводи и илюстровани карти от градове и курорти. В началото са печатани в чужбина по българска поръчка, но много скоро започват да се издават и български пощенски картички.

Пощенска карта, издателство Лангбен и Шьобер- Русе, изпратена от Г. Михайлов
В края на XIX –началото на ХХ в. само в Русе работят над 10 фотографски ателиета: Фр. Бауер, С. Гелч, Р. Либих, М. Камерман, Г. Тодт, Хр. Дашков, К. Курциус, Габриелян, Вартанян, О. Месроб, Капамаджиян и др. Освен портретна фотография те снимат и изгледи от града, река Дунав и околностите, фолклорни костюми и обичаи. Много от снимките са използвани за издаване на пощенски картички, печатани в типографиите и литографиите на Русе. Най-много пощенски картички издава М. Камерман. Със завидна упоритост и постоянство той снима и издава огромно количество пощенски карти с изгледи от Русе и други градове от страната. Издава още и исторически снимки и поздравителни картички за всякакви поводи- за различни празници, с фолклорни носии и обичаи, снимки на царското семейство и дори специални поздравителни картички за пощальоните. Неговите картички и до днес са важен източник на информация за периода от 1888 до 1910 г. Други известни русенски издатели на картички по това време са Лангбен и Шобер, Риглер, М. Вебер, И. Калк, Е. Алкалай, А. Чилингирян, Д. Варсано и др. По късно в Русе пощ. карти издават Леонар (Леон Арие), Ст. Балаш, Иван Грозев и книжарница „Балкан” (Давид Л. Бениеш).

Емблемата на Космополит
Започнало от Германия и Австро-Унгария, колекционирането на пощенски картички става много популярно и завладява целия свят. През 1894 г. в Хамбург е основан първия клуб на колекционерите на илюстровани пощенски карти и започва да излиза първото списание на филокартистите. На международната конференция на колекционерите на пощ. карти от 22 до 25 юли 1897 г. по инициатива на Фриц Шардт в Нюрнберг е обявено създаването на Световната асоциация „Космополит”. Името е съчетание от гръцките думи „космос”(свят) и „полит” (гражданин). Първи президент на асоциацията става Бертолд Пешке, а централата се установява в Нюрнберг. Емблема на дружеството става земното кълбо обвито със слоган с надпис Gut Fern Gruss (което има приблизително значение „добри далечни поздрави”). Този кратък и съдържателен поздрав е специално създаден, тъй като за повече от пет думи е било необходимо допълнитело заплащане. Хиляди картички са разпратени по света с това пожелание. Други картички съдържат посланието ‘Erbitte Revanche-Karte’ или ‘Rückkarteerwünscht’, което пък изисква изпращането на обратна картичка. Членовете на „Космополит” получават уникален членски номер и си изготвят печат с емблемата на дружеството, името и номера, удостоверяващ членството им в дружеството. По времето на най-голямата си популярност дружество „Космополит” е имало над 15 000 члена в почти всички страни по света. Членовете на дружеството са си разменяли пощенски карти с изгледи от близки и далечни, а дори и от непознати и „екзотични” страни. Така те научавали повече за света, за страните и народите, за хората и техните обичаи.

Горе вляво се вижда печатът на Георги Михайлов, удостоверяващ членството му в Космополит
В богатата колекция на д-р Дитер Хес има пощенски карти, удостоверяващи че видният русенец Георги Михайлов е бил колекционер на пощенски карти и активен член на „Космополит”. Той е поддържал оживени кореспондентски връзки с почти целия свят. Запален почитател на немския език и култура, той е бил най-активен в контактите си с Германия и Австрия не само като член на международната асоциация „Космополит”, но и като стопански и политически деец, ангажиран в политическото и стопанско управлението на града.

Георги Михайлов- подпредседател на РТИК, ДА- Русе, ф410
Георги Иванов Михайлов е виден стопански деец, общественик и политик. Член на Народната партия, зам. кмет и кмет на Русе с прекъсвания през периода 1895- 1917 г. По време на неговите три мандата като кмет на Русе е извършена огромна дейност по активното строителство и изграждане на модерния архитектурен облик на града, усъвършенстването на благоустройството, водоснабдяването, комуналното стопанство и медицинското осигуряване на гражданите. По време на неговото кметуване е изготвен и приет подробен градоустройствен план на Русе. Бил е директор на дружество „Стремление”, член на Управителните съвети на Застрахователно дружество „България” и Българска търговска банка, дългогодишен подпредседател на Русенската търговско-индустриална камара. В последните години на живота си се установява в Германия, където умира през 1940 г.

"Езикът на пощенските картички", пощенска карта издадена от М. Камерман- Русе
По времето, когато разстоянията са били пречка за непосредствените контакти между хората, понякога картичките са носили кодирани послания. В зависимост от положението и ориентацията на марките, залепени на плика или пощ. карта е можело да се разчетат шифровани мисли, желания и стремежи. Дружество „Космополит” е издавало карти с тълкувание на тези „послания”. Г-н Хес притежава интересна българска пощенска карта издадена от М. Камерман- известен русенски фотограф и издател на пощенски карти. Пощенската картичка, изпратена от Русе за град Будвайс в Бохемия (сега Ческе Будьовице) е наречена „Езика на пощенските марки. Обичаш ли ме?”. Положението на марката върху плика или пощ. карта може да носи различно послание. Например: „Обичам те” или „Не те обичам”, „Страстно”, „Искренно“ и т. н. Разбира се, от днешна гледна точка, тази романтична форма на изразяване на чувствата изглежда доста наивна и опростена, но преди стотина години това е било нещо интересно, тайнствено и романтично, разпалващо въображението на нашите прабаби и прадядовци.