ЖП ферибот Русе-Гюргево 1940-1954 г.

Ж П фериботът Русе-Гюргево осъществява връзката между железопътните мрежи на Румъния и България от 1940 до 1954 г.

автор: Йовчо Стоянов – 03 декември 2018

На 11 май 1936 г. Министерският съвет на България одобрява смесена българо-германска комисия за построяването на „железничен“ кораб (ферибот), който да превозва товари между Русе и Гюргево.

През юни 1937 г. България и Румъния се договарят да построят фериботна връзка между двете съседни дунавски пристанища – Русе и Гюргево. Клаузите на договора третират системата на реализиране на фериботните комплекси за всяка от страните, а също общите изисквания към системите за товарене и претоварване на вагоните, вида и капацитета на фериботните кораби и необходимите за тях съоръжения. След подписването му от двете страни, са обявени търгове, на които 28 специализирани фирми представят своите оферти и планове. В крайна сметка, работата се възлага на четири фирми, като главен изпълнител на всички мостови конструкции и механичните инсталации за двете крайбрежни съоръжения става германската компания Man- Werk Gustavsburg, която трябва да достави и двата фериботни кораба. Подизпълнител за построяването на корабите е фирмата Gutehoffnungshütte- Rheinwerft Walsum. Плановете на основните съоръжения, фундаментите и пристанищните съоръжения са възложени на датската компания Højgaard & Schultz от Копенхаген, а полагането на основните устои на подходите, пристанищния кей и изходните канали- на франкфуртската фирма Wayss & Freytag. 
Изграждането на фериботната връзка започва през юли 1938 г. и приключва през ноември 1940 г., когато стартират товарните проби и поетапното приемане на съоръжението. Фериботният комплекс е построен югозападно от гара Русе-Пристанище, в лимана на река Русенски Лом, което позволява съоръжението да бъде защитено от ледоход. Комплексът представлява мостова конструкция от пет отделни мостови ферми и една накланяща се за връзка с кораба. Всяка от фермите е с дължина 35 м., а цялото съоръжение е дълго 201,6 м. Мостовите ферми могат да заемат различни по наклон положения в зависимост от водното ниво и поетия от кораба товар. Връзката на съоръжението с кораба се осъществява посредством стоманена ферма, снабдена с трипътна стрелка. Чрез смяна на посоката на стрелката се осъществява последователното натоварване на ж.п. вагони на фериботната палуба, която е с три реда ж.п. линии. 
Фериботните кораби са построени в Корабостроителницата във Валзум на река Рейн, сега предградие на Дуйсбург от фирмата  Gutehoffnungshütte – Werft Walsum. На 7 август 1939 г. смесена комисия извършва пробно плаване с кораб „София“ във водите на рейнското пристанище Валзум. Българският кораб „София“ пристига в Русе на 9 май 1940 г. след преход през Атлантическия океан и Средиземно море. Зимата на 1939/40 г. престоява на сух док във Варна. Първият екипаж на „София“ е с капитан Петър Рашев и старши механик Драгостин Стоянов. Неговият кораб-близнак „Букурещ“ е потопен по време на прехода при бомбардировка и не стига до местоназначението си. Фериботният кораб е с дължина 65,00 м., ширина 15,00 м. и височина 3,30 м. и може да пренася до 15 товарни двуосни вагона или два пътнически четириосни вагона плюс триосно пощенско купе/вагон, които се разполагат на трите жп линии на палубата. Общият товар на вагоните не трябва да надвишава 450 тона. Снабден е с два дизелови двигателя MAN по 335 к.с., директно куплирани с по един винт система Voith-Schneider, като тази конструкция позволява извършването на бързи и сигурни маневри. Той притежава четири водни резервоара с обща вместимост 616 куб.м, разположени в краищата на корабния трюм и служещи за балансиране на товара при крен по време на товарене и разтоварване. Жп релсите имат двойни звена, което не позволява на вагоните да дерайлират по време на маневрирането при товаренето и разтоварването на ферибота. Железопътните звена на палубата на ферибота са ограничени от подвижни отбивачни колони с буферни съоръжения, като по дължината на всяко от тях има спирателни обувки и обици, прихващащи колоосите.

 Освещаването на ферибота „София“ става на 8 юни 1941 г. Списание „Железничар“ пише, че на този ден в 9:15 ч. сутринта с влак на гара „Русе – Пристанище“ от столицата пристигат много официални лица за церемонията. Сред гостите са министърът на вътрешните работи Петър Габровски, министърът на железниците Горанов, представителите на Двореца – пълномощният министър Поменов и полковник Жечев от свитата на Негово Величество Царя, пълномощните министри (посланиците) на Германия фон Рихтхофен и на Италия – граф Маджистрати, представители на румънската и унгарската легации (посолства), началникът на протокола – пълномощният министър Белинов, директорът на железниците Борис Колчев, кметът на София Иван Иванов и други. Доростоло-червенският митрополит Михаил отслужва молебен. Почетна рота от Дунавската флотилия изпълнява военен ритуал. Министърът на железниците Горанов реже лентата и обявява ферибота за открит за експлоатация, като изтъква голямото му стопанско значение. Влакът, с който официалните лица са пристигнали от София, е качен на ферибота и се отправя към Гюргево. Там българските гости са посрещнати от румънския министър на съобщенията генерал Григоре Джурджеску и други представители на правителството и на Двореца в Букурещ. Почетна рота отдава чест, а румънският епископ Вениамин отслужва от своя страна молебен. Генерал Джурджеску говори за значението на ферибота Русе-Гюргево, като изтъква, че той ще бъде здравата връзка не само за стопанските отношения между Румъния и България, но и за културните. Джуржеску отива по-далеч и казва, че фериботът е само началото, което ще бъде последвано от изграждането на мост, при това възможно най-скоро. Малко преди обед на същия ден българските вагони са изтеглени на румънска земя и на тяхно място на ферибота са качени румънски вагон-ресторанти. Румънците сервират обяд за двете делегации, докато фериботът „София“ се отправя за дълга разходка из водите на Дунава.

 Фериботната връзка съществува и се експлоатира до края на 1954 г., когато е построен шосейно-железопътният мост Русе-Гюргево (т.нар. “Мост на дружбата”). Фериботният кораб е предаден на Агенцията за проучване и поддържане и на река Дунав.

Снимки на Ферибот Русе- Гюргево:

Видео с ферибата Русе- Гюргево, предоставено от Арена медиа: